Автор : / Дата : 22-11-2007

Тази седмица медиите имаха много работа. Ежедневно слушаме и гледаме за наводнения, протести, пенсии, годишни държавни бюджети, катастрофи и плаката на Азис.

Азис отново успя да развълнува обществеността, политиците и медиите. Или по-скоро неморалното му поведение направи това. И никой не остана безпристрастен по въпроса за плакатите. Отново се заговори за морално и неморално, за примера, който се дава на младите, за „педерасите” и тяхното натрапване.

Тук изобщо не става дума за конкретния билборд и за Азис. Става дума за обществено приемливия морал.

Какво е морал всъщност? Има ли такъв изобщо или всичко е субективно лично възприемане?

Морал (от латински mores, mœurs). Моралът най-общо е система от принципи на поведение и отношение към света, отнасяща се до понятията добро и зло (или правилно и неправилно) и е тясно свързана с човешката етика. Моралът, както и законът, могат да бъдат приложени само към определено общество.

Наистина ли обществото смята плакат с двама полуголи мъже, снимани в близост един до друг, за неморален? Да! Същото това общество, което издига в култ разгърдените, едрогърди фолк-певици, обществото, което изпада в екстаз при вида на реклама на водка „Флирт” и разголените им рекламни „лица”. Как ли биха приели плаката, ако на него вместо Китаеца, беше снимана някоя силиконова звезда (от поп-фолк бранша, например)? Дали тогава моралистите се оплакват в общината, пишат ли протестни писма и дали изобщо някой щеше да се сети, че младежта се развращава?

Ние съществуваме в държава на двойните стандарти. Ако мъж спи с много жени, той е герой, но ако жена спи с много мъже, тя е курва. Ако гей се бори за правата си, той се натрапва на Обществото с неговата„извратеност”, но ако хетеросексуален се държи развратно, той става звезда, секс-идолЪТ Звезда. При гей хората винаги се прилага двойния стандарт. Всички сме били свидетели как на улицата момче и момиче се целуват и се изяждат и как тълпата от Обществото минава покрай тях, без дори да ги забележи. Представете си какви биха били реакциите, ако същата тази тълпа мине покрай двойка целуващи се момчета!

В заключение: България от една година е член на Европейския съюз. Вече отдавна (календарно) живеем в 21-ви век. Това е на теория. На практика ние все още живеем в праисторическо, (пост)комунистическо и балканско общество, което не приема „различния”. „Различният” е тема на подигравки, обиди, шушукания, обект на тормоз и той няма права.

Защото Обществото смята, че Той, Различният, иска Привилегии, не Права.

Няма право да се бори за нормален живот, да диша въздуха на ”нормалните”, да ходи в техните заведения, да говори с тях, защото гиразвращава и изобщо е най-добре, ако „различният” изобщо не се появява, защото деморализира и покварява крехкото ни нормално общество.

Дали има законово основания за сваляне на билборда на Азис и Китаеца? Такова НЯМА.

Въпросът кои обществени образи са „морално” приемливи (като например рекламния клип на бира „Ариана” с Мария и нейната отварачка) се свежда в крайна сметка до манталитета и до културната (социалната) толерантост на българина. Едно цяло чалга поколение харесва фабрично произведената индустриално руса фолк-барби, за която е спорно дали може да пее и мисли, но не приема дори идеята, че съществува ЛЮБОВ между еднополови партньори, идеята за хомосексуални СЕМЕЙСТВА, не може да приеме факта, че двама гейове имат ЧУВСТВА, не приема факта, че щастието на децата на "нормалните" може да е с човек от същия пол. Защото всичко това се размива с представата за морал на новото чалга общество.

„Държавата” би трябвало да е по-загрижена за децата си. Истинският сериозен проблем, който те срещат, е бедността, липсата на образование, насилието, а не гей рекламите. Всяка сериозна защита на младежта трябва да включва грижа за физическата и психическа стабилност, по-добри училища, по-високи семейни приходи и по-малък риск от престъпления и насилие срещу детето.

Свалянето на реклами с двойка мъже не постига нито една от тези цели.

Картинка в цифри:

До момента над 260 тематични гей реклами са пуснати от Benetton, Levi Strauss & Co., The Gap и Unilever, медийния конгломерат Viacom, производителя на дизайнерски мебели IKEA, както и Heineken, Diesel и Polaroid Corp. Отделно от тях, водещото място за печатна реклама с гей тематика е заето от Philip Morris, Parliament и Absolut.

Рекламната агенция DDB Needham е създала най-много гей реклами, общо 17 за марки като Diesel и Chupa Chups. TBWA Worldwide я следва с 13 реклами за Levi Strauss, Absolut и Benetton, след тях са Lowe Lintas & Partners Worldwide и 10 рекламиза клиенти като Coca-Cola, Heineken, AOL Time Warner и Unilever.

Трябва да се отбележи, че никоя от тези реклами НЕ Е била сваляна в държавите-членки на ЕС, както и че всички изброени по-горе рекламни агенции имат клонове (представителства) в България.