Представи си сега, че днес не е 2008 година, а с около десетина години по-рано. Оставяме настрана, че си с десет години по-млад/а – сега си по-зрял/а, имаш по-широк поглед върху нещата, натрупал/а си житейски опит, можеш тежко да казваш „преди десет години живота беше друг...”.
Представи си, че сега е с десет години по-рано. Сега се провежда първия гей прайд в Тел Авив, Израел. От първия прайд в Ирландия с участието на 3 ирландци, 2 чужденци и едно знаме, са минали петнадесет години. До първия гей парад в Москва остават 8 години. Европейският гей прайд вече се е случил два пъти в Лондон. До първият и най-кървав дотогава прайд, в Сърбия, остават само 3 години. Идеята за Източно европейски парад се ражда и той се случва през юни 2006 в Загреб, Република Хърватска. Само след две години ще се случи и първият прайд в Йерусалим. До символичната и уникална първа демонстрация в Рига, когато шествието завършва в една от църквите на града, остават 7 години. Само след 4 години Полша ще е свидетел на жестоко посегателство върху човешкия живот, когато националистически организации замерят с камъни и запалени бутилки шествието в Краков през 2003 година. До първият гей прайд в България, една от държавите с най-добро антидискриминационно законодателство в Европа, остават 18 години. А може би и повече...
Време ни е.
Времето е този месец, в София, в следобяда на 28 юни. Ние сме деца на своите родители, имаме братя и сестри, деца или роднини... Затова, първият гей прайд в България, е посветен на Семейството – бащи и дъщери, майки и синове, братя и сестри. Не е небходимо условие да си гей, за да дойдеш. Не е нужно и да познаваш гей или лесбийка. Задължително условие е да вярваш, че хората са равни и че имат право на еднакъв, нормален, начин на живот.